Хиперактивност и дефицит на вниманието

 

Хиперактивност и дефицит на вниманието

Реших да пиша за този синдром поради две причини:

 

     1.Основна хипотеза за лечението на този синдром е свързана с храненето.                                                         

  2.Проучванията ми за този синдром показаха, че няма много информация за него.

Хиперактивност с дефицит на вниманието засяга 3% от децата в предучилищна и началноучилищна възраст.Това е поведенческо разстройство ,което се проявява по-често при момчетата отколкото при момичетата.Съотношението е 6:1.Тези деца са абсолютно нормални ,някои от тях дори са по-интилигентни от другите деца,но имат поведенчески проблеми. В момента всички деца ,които са палави ги етикират,че са хиперактивни,което не е достоверно.

Децата със синдром ХАДВ знаят как да се държат,но не могат да овладеят поведението си.Мърдат,шават,скачат, говорят много,прекъсват –всички тези неща говорят,че може да има ХАДВ .Тези показатели дават основание родителите да потърсят специалист и той да прецени.

Казваме ,че едно дете има синдром ХАДВ,когато имаме симптоми  от три групи:

I-ва група- дефицит на вниманието

-лесно разсейване

                            -трудно задържане на вниманието

                -неспазване на инструкции

     -трудна организация

        -нарушена инициация

           -затруднено планиране

 Симптомите присъстват повече от 6 месеца и са налице преди 7 год.възраст.

II група    -хиперактивност

III група  -импулсивност

Много често симптомите от втора и трета група се обединяват.

    -мърдане,шаване,въртене

-напускане на ситуация

           -трудности в спокойните игри

                                                        -прекалено говорене

                         -винаги са готови да тръгнат нанякъде

              -трудности в изчакване на реда

            -включване в чужди разговори

                                 -действат преди да анализират ситуацията

За да бъде диагностицирано детето за ХАДВ трябва да има 6 симптома от първа група и минимум 6 симптома от втора и трета група,които са продължили 6 месеца и са възникнали преди 7 годишна възраст.Симптомите на това разстройство трябва да присъстват навсякъде-в училище,при лекаря,в къщи,при баба и т.н.

Симптома ,който започва да се формира може да се види ,като се наблюдава детето-недовършват нищо до край,почват нещо-оставят го.Много характерно за тях е нарушена инициация.Не може да започне задачата.На пръв поглед се вижда повишена моторна активност,която няма цел.

 

От страна на родителите има едно неприемане на проблема.За това имат вина и специалистите,защото не се знае много за синдрома ХАДВ.Ако човек незнае няма как да го види.И започва една безмислена война между родители и учители,тоест родителите обвиняват учителите ,че не са си свършили работата в училище,а учителите казват,че родителите не са си възпитали детето.Нито едното е вярно нито другото.

Има много теории за този синдром,което означава ,че той не е докрай изяснен.Със сигурност нито хиперактивното дете се чувства добре в кожата си, нито околните са спокойни в компанията му. Добре е да не се чака това поведение да се "израсте". Рискът е то да се затвърди във времето, детето да има преживяване, че живее във враждебен свят, да бъде изключено от приятелския кръг и социалните активности, да демонстрира разрушително поведение спрямо себе си и спрямо другите. Затова е добре, ако това състояние продължи по-дълго време или е силно изразено, да се потърси консултация със специалист.

При нас децата са етикирани като „лоши” и те живеят в постоянно неодобрение от другите.Все нещо е направил не както трябва –винаги е наказван,винаги е порицаван.Обикновено родителите усещат,че има проблем когато детето тръгне на училище след неуспехите в учебната дейност.Те обаче не са резултат от нисък интелект,а от невъзможността му да работи концентрирано.За съжаление много от тези деца повтарят учебната година или неправилно се насочват за специализирано обучение към помощни училища.

 За лечението на синдрома се използва медикаментозна и немедикаментозна терапия-съчетаването на психотерапия с лекарства.Има психотерапия с детето от една страна и терапия с родителите от друга,за да знаят те как да постъпват,реагират в дадена ситуация.Най-важното при лечението на деца с ХАДВ е работа с психотерапевт съвместно с родителите и използването на природни средства(прием на ненаситени мастни киселини в определени пропорции).Ако се наложи се включват и медикаменти.

Краят на терапевтичния процес може да бъде плавен и хармоничен,като детето вече е експериментирало  вече част от предложените поведенчески алтернативи.Терапията с деца е краткосрочна и продължава между няколко срещи и няколко месеца.Детето има естествен стремеж към динамика и растеж,а терапевтът е медиатор в процеса.Диагностицира се по външни маркери от поведението на детето:

-родителите отчитат подобрени взаимоотношения между тях и детето;

               -контролът и самоконтролът са по –балансирани;

               -в училището детето е по-отговорно и по-интегрирано;

          -емоциите на детето се нивелират и стават по-малко ексцесивни,редуцира се тревогата.

В края на терапевтичното взаимодействие се дискутират положителните промени у  детето в диалог с родителите.

Терапевтичната работа може да се разшири и извън семейната среда,включвайки основни насоки за учителя и тристранна комуникация родител-дете-учител.Дори това да не е възможно,поведението на детето рефлектира върху всички останали отношения.

Захарта трябва да бъде спряна,детето трябва да се храни здравословно.Менюто му трябва да включва протеини,полезни мазнини,фибри-те държат нивата на захарта в норма.Много зеленчуци,плодове,ядки,семена,органично месо,храни  богати на Омега-3,които подпомагат нервната система и мозъка и имат добро влияние върху концентрацията.

 

 

 

       

Информацията, която Ви предоставям е от научните разработки и изследвания на:

    1.Тричков, И.(2020)Психологически особености на децата с СОП-лекция

    2.Матанова, В.,Е.Тодорова(2013)Ръководство за прилагане на методика за оценка на образователните потребности на децата и учениците.Институт за психично здраве и развитие.

3.Матанова, В.(2003)Психология на аномалното развитие.Изд.СУ

        4.Манова, М.(2016)Терапевтично поведение при деца с СДВХ.Институт по Позитивна Психотерапия,

        5.Боянова,В.,Станкова,М.(2005)Хиперактивност с дефицит на вниманието.София

        6.Иванова,С.(2017)Работа с хиперактивни деца.ПУ Паисий Хилендарски